Гайдарски състав

"Петко войвода"

История и цел

Гайдарски състав „Петко войвода“ е създаден на 4 декември 2013 година. Основната му цел е опазване, разпространение и популяризиране на родопското народно творчество и традиции, представени чрез характерната за Родопа планина каба гайда и съпътстващите я самобитност и култура. Съставът е насочен изцяло към изворния фолклор. В репертоара му влизат автентични песни, мелодии и хора̀, които са наследство от старите родопски гайдаджии, певци и певици.

Името

Патронът на гайдарския състав не е избран случайно. Петко Киряков, или по-известен като Капитан Петко войвода, е символ на българския дух, сила и борбеност. Борец за човешките правдини, доказал се със своите дела, които са от особено значение за българите от Беломорска Тракия и Родопите, той остава в паметта на народа. Песните, в които се пее за Петко войвода, са направили безсмъртен този истински българин. Ето защо името на състава е един израз на почит от признателните синове на България. Име, което е всявало страх и уважение у бейове, султани и душмани само при произнасянето му!

Публикации

Честит Рамазан Байрам на всички мюсюлмани!🌙Желаем ви здраве, мир, изобилие и благословени дни. ... See MoreSee Less
View on Facebook
Село Гела е разпиляло къщите и плевните в скута на Карлък. На Калоферскана барчина свири каба гайда. В Трендафиловскана присойка свири друга каба гайда. Те сливат гласовете си в едно и тогава сякаш запява цялото село, Свирят две гайди. Редуват се мелодии, песни-изповеди…Един ден, когато бях в четвърто отделение, не отидох на училище. Учителят поръчал по другите деца: “Кажете на бащата на Михаил Калфов да дойде утре в училището!”Още вечерта казали на баща ми, а мен ме няма. Търсили ме насам-натам, ама не могли да ме намерят. Разтревожили се.А аз по това време бях седнал на една барчина и надувах, ли надувах гайдата на стария овчар и добър гайдаджия дядо Стоил. Той ме подкокоросваше да не ходя на училище, ами да вървя с него, овчар да стана-имало чанове, кучета и по цял ден ще свиря на гайда…Върнах се чак вечерта. Ядох тояга. “Не те ли е срам-вика баща ми,- да не щеш да учиш четмо и писмо!”Трябва да уча, ама все в акъла ми е гайдата. И като си спомня за нея, забравям и училището, и книгите, и учителите.Забравям и поръчката на баща ми…Само майка не ми се караше, когато ходех с овцете на дядо Стоил. Тя като че ли усещаше, че от мене може да излезе гайдаджия и ще веселя хората.Една неделя в селото имаше сватба. Свиреше гайдаджи Петър Лалов. Шмугнах се сред сватбарите и дълго стоях до него. Само в пръстите го гледах. А те не спираха да подскачат по гайдуницата. Що сватбарски мелодии изсвири!Накрая го замолих: “Искам да ми сториш гайда! Ще ти дам цяла овца за нея!” Така и стана. Скришом от баща ми му дадох една овца. А гайдаджията ми даде гайда. Имаше хубав глас и цял ден не я оставях на мира.Гайдар за пред людете се усетих на петнадесет години. Поканиха ме да свиря на сватбата. Викали бяха неколцина гайдаджии, но все били заети, та стигнали до мен. Стана ми драго. Свирих от душа! И така изсвирих “Ела се вие, превива”, че някои сватбари се просълзиха. Те плачат, а на мене е драго…От тогава с гайдата лягам, с гайдата ставам. И все по сборове, седенки и сватби. Веднъж тръгнахме за фестивал. Качихме се във вагон трета класа. Натъпкахме се като въшки във фланела. Видях, че в съседния вагон има много празни места, и се настаних там като пет пари в кесия. Доскуча ми сам в цяло купе и надух гайдата. Тутакси вагонът се изпълни с пътници от другите вагони. Дойде кондукторката да ме гони- не съм бил в трета класа. Я сам родопска върлина, а кондукторката- дребосък. Как да и се подчиня. Тя доведе началника на влака. Ама аз се заинатих и на гара София ме арестуваха. Заведоха ме при началника на гарата, но той излезе разбран човек. Поиска да му изсвиря една песен…От този фестивал се върнах със златен медал.Дали златото ми даде кураж или ръкоплясканията в салоните-не знам. Ала на един Илинденски събор свирих на весела компания цели 12 часа без прекъсване. После свалих размекнатия пискунь на гайдуницата. И отново свирих на друга компания още 12 часа. Свиря, свиря … По събори, по сватби. Ала като ида на Лома, срещу мояна коща, тогава ми е най-хубаво. Подпра се на дебела борика и чува цялото село. На 72 лета съм, а още ходя на Лома.Имам си работилничка. Събирам кожи и рога и правя гайди. Един ден, когато пръстите ми се втояжят, моята скъпа раздумница ще я дам на Генко. Той е мой племенник. Засега е само един малък гайдаджия…Има и такава родопска песен: “Всичку е полно и равно, ала си гайда немаме”. Пуста ще е планината без гайда. А над село Гела свирят две прочути гайди. И още много други-стари и млади…Емануил Консуловсп. “Родопи” 05/1989 ... See MoreSee Less
View on Facebook
Може да се стори чудно на людете, но аз, Дафо Трендафилов, имам две венчавки. Едната, то се знае, е жена ми. А другата- за гайдата. От дете свиря с пищялка, после с окарина, с кавал. Все си чуруликах подир кравите и овците… Дощя ми се да опитам и с гайда. Тогава на гайда свиреше брат ми Ангел, но той получи повиквателна и неговата гайда стана моя.Една вечер слизах от Карлък с мулетата. Надух гайдата с все сила. По пътя ме срещна гайдаджията Седянкуски Тило. Отдалеч ми вика:- Стрикуф, ти по-хубаво свириш от брат ти!Не отвърнах. Ала нещо в сърцето ми рипна. Надух гайдата отново и я оставих чак у дома. Казах на баща ми какво е рекъл Седянката. На другия ден той ми даде пари да си купя гайда. Не знаех, че братовата гайда е чужда, та я купих.Пасях овцете по баирите и с гайдата нощувах. Заваля и закачих гайдата на една ела. Га се върнах вечерта я нямаше. Зимата изкарах без гайда- ех, мъка. И като пукна пролетта, отново си купих гайда. Шишковите гайди са много гласовити. Сам Шишко си ги майстореше.И в куфарчето за казармата сложих гайдата. Ала захвати войната и не беше време за свирене и пеене. Останах на свръхсрочна служба. Бях на фронта. Оцелях.Вече съм на седемдесет. Ала все чувам свиренето от младите си години под Карлък: “Росице, порва севдице”. Или “Оставай сбогом, Стара планино”… И още колко! Падне ли се и сега да ида към Карлък, вземам си раздумката. Сядам до Камък или до дънер, а старите ели подмятат клони, играят. Щом засвиря и планината расте, расте…Нашия род има прякор Гогуските мечки. Оти сме силни хора, яки, високи, безстрашни. Гого е дядо ми. А баща ми през Балканската война е щурмувал Одрин. Така се случило, че само с щанцовия си инструмент, лопатката, повалил седмина. В две книги е описан този подвиг. Гордея с е с моя баща.А аз и овци съм пасъл, и гора съм секъл, и дъскорезници съм градил. Гайдата все с мене. Тя гайда ме изхрани през купонната система. Викат, че имам не ръце , а ръчища. Да, така е. Ала виж ми пръстите кака скачат по гайдата. Че взе и да правя гайди. Мои гайди свирят по Америка, Ирландия, Германия, Франция, Израел, Гърция… Дойдоха и от Англия да гледат как ги майсторя и свиря. Купят си гайда и ме питат как да свирят. Обяснявам им и свършвам с думите: “Гайда давам, ала пръсти-не мога!”Скоро се върнах от Италия. Италианците викаха и ръкопляскаха. Един искаше да ми разреже гайдата- да види чарковете в нея. Не вярваше, че има само въздух. После станахме приятели. И като свирех в Италия, уж италианската публика беше пред мене, а аз виждах моето си село и Шилеста чука, както ние наричаме Карлък. Свирех “Очи, очи, пусти чорни очи”. И песента си ме връщаше към Карлък…________________________Село Гела. На барчинката свири Михаил, а в присойката- Дафо. Свирят зет и шурей. Те са неразделни от 1953 година. Двамата са душата на битовия ансамбъл на селото. И двамата са преподаватели по практика в Средното музикално училище в Широка лъка. Нй-добрите гайдаджии.Има и такава родопска песен: “Всичку е полно и равно, ала си гайда немаме”. Пуста ще е планината без гайда. А над село Гела свирят две прочути гайди. И още много други-стари и млади…Емануил Консуловсп. “Родопи” 05/1989 ... See MoreSee Less
View on Facebook

4 weeks ago

Гайдарски състав ''Петко Войвода''
Снимка на корицата на Гайдарски състав ''Петко Войвода'' ... See MoreSee Less
View on Facebook

4 weeks ago

Гайдарски състав ''Петко Войвода''
Гайдарски състав ''Петко Войвода'' ... See MoreSee Less
View on Facebook

Новини

Скъпи БЪЛГАРИ🇧🇬,
В трудни времена за всички нас любовта и предаността към род и родина се усещат още по-жарко.
Така, ден след ден и със задружни усилия, ние от ГАЙДАРСКИ СЪСТАВ“ПЕТКО ВОЙВОДА“🇧🇬създаваме заедно нашето по-добро и братолюбиво бъдеще вече осем години.

Наред с множеството желаещи да усвоят тънкостите на „каба гайдата“ и родопското народно творчество в нашите редици, все повече истински мъже и жени, в чиито вени тече непримиримата кръв на будните българи от старо време, заявяват желание Народното дело да продължи да се разраства, като огънят на Родолюбието разпалва душите и сърцата навред.🔥
Именно затова Сдружение ГС „ПЕТКО ВОЙВОДА“ има огромното удоволствие да ви съобщи, че разширява своята дейност и ще приобщава към голямото си и сплотено семейство малки и големи наши сънародници, милеещи за патриотичната кауза. Хора с безгранични сърца, които ще участват дейно в обсъждането и реализацията на множество родолюбиви идеи, въздигащи националната кауза на пиедестал и очертаващи нови граници и хоризонти в каузата България.🇧🇬

С НАМИ БОГ!🙏

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:
ivanbalabanov43@gmail.com
Лично съобщения в страницата на Гайдарски състав „Петко Войвода“.

Контакти

Читалище "Добри Чинтулов"

ул. „Никола Габровски“ 55, 1172 ж.к. Дианабад, София

Телефон за връзка

Йордан Кечев: 0899927760

Имейл

jgkechev@gmail.com